Към съдържанието


Lavo4kin

Регистрация: 02 May 2010
Офлайн Последно: Oct 05 2016 12:42 PM
-----

Моите теми

За запасните парашути

26 April 2016 - 08:29 AM

Целта на това писание е да се обърне внимание на всички летящи към първия етап от използването на парашута- изхвърлянето му. При последното прескатаване на запасните парашути се натъкнахме на положение, при което парашута не може да бъде изхвърлен по никакъв начин. Това означава, че Вие нямате парашут и при необходимост от него, не Ви очаква нищо добро.

Какво се случи? При всяко прескатаване всеки от нас надява сбруята, закопчава се и изхвърля запасния парашут, като при необходимост. Парашута отива настрани, размотават се въжетата и купола се освобождава от торбичката. После започват операциите по прескатаването му. Така един от новите ни колеги, който за първи път ще прескатава, се опита да изхвърли контейнера, но не успя. Погледнахме за причината и установихме:

- дръжката е с два фала- единият е захванат за контейнера на парашута, а на другия са скобите за освобождаване на капаците на сбруята. 

- ФАЛЪТ, КОЙТО ИЗДЪРПВА КОНТЕЙНЕРА С ПАРАШУТА Е ПО-КЪС ОТ ТОЗИ СЪС СКОБИТЕ, което прави невъзможно изхвърлянето на парашута!!!

Апелирам към всички летящи- ПРОВЕРЕТЕ СИ СИСТЕМАТА ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ПАРАШУТА. Просто проверете, като издърпвате дръжката на парашута, дали първо се освобождават капаците на сбруята. Това ще Ви спаси живота.


19.04.

20 April 2016 - 09:05 AM

След работа видях две крила да летят. Уж щеше да вали, уж щеше да гърми... Разбира се, веднага внесох корекция на заниманията си и се качих на И-старт. Там се готвеше да излети Беньо с "едни високи токчета". Вальо му асистираше. Манчо и той беше готов. Докато се приготвя излетяха всички. Излетях и аз. Вятърът СИ, създаваше добра поддръжка. Имаше термики и ако здравата облачност, и предвещаваните гръмотевици не присъстваха в обстановката, щеше да е прекрасно. Но при всяко мощно повдигане, изтръпвах и гледах да изляза по-бързо от зоната. След 10-ина мин. всички изпокацаха на триъгълника и останахме аз и Манчо. Тъй като закъснях за летенето, времето напредна и реших да кацам. За да спестя още време реших да го ноправя на старта. Въпреки, че при този вятър знам, че кацането на старта е много неприятно, тръгнах да захождам. До този момент нямаше нищо необичайно и изпотяващо, но  само до този момент. 1. Засуках се спираловидно надолу и мисля, че даже се заключих, защото освободих крилото, а то продължи докато не му дадох по-здрава обратна команда. Това наистина беше стряскащо, защото исках да изляза от спиралата малко над нивото на старта, а излязох почти над дърветата до боровия пояс. Наложи се да направя допълнителен вираж за да се извадя на нивото на старта.    2. Влязох навътре зад старта откъм паметника, но ме вдигна на 25-30 м.     3. Зависнах над зелената площ  по-навътре зад старта. И като се започна едно подмятане... във всички посоки. И не ме спуска... И контрирам своеволията на крилото... И внимавам да не се смачка... И нито метър надолу... Забелязах, че има моменти на успокояване. В един от тези моменти здраво го изтеглих  и изпомпих. Това даде резултат, но на 2-3 м над тревичката пак ме заподхвърля, но вече бях спечелил битката и при последното засилване напред кацнах по гъз. Крилото уж тръгна напред, но после бързо се сгъна и падна зад мен. Въздъхнах от облекчение. Отдавна не бях изпитвал такова преживяване. Спомних си, че не трябваше да захождам откъм северната страна при такъв вятър и бях наказан. 

Страхотно изживяване. Претъпках се с адреналин.


16. 04.

18 April 2016 - 14:17 PM

Като поприключих домашните си задължения, се качих на Ю-старт. Беше силно от Ю, въпреки прогнозите за спокоен ЮЗ. Във въздуха висяха три крила- Станката; мисля, че беше Бончо и още едно крило. На старта- Вальо подготвяше тандема, Хаджията търсеше слушатели на рекламите си, Манчо изчакваше тандема, за да помогне, появиха се Юри и Марианка. Аз реших да чакам по- кротки скорости на вятъра. Но Вальо излетя в едно от кратките затишия и тръгна нагоре почти без пробиване. Все пак, проби и си летеше. Станката кацна майсторски на полянката зад старта. Реших и аз да летя с тандема. Христина се съгласи без никакво назландисване да я "окрача". Докато се приготвях, Манчо излетя. Приготвихме се и ние с Христина и се започна едно дълго и изнервящо чакане на затишие, добре подклаждано от Юри и Хаджито. Направих един несполучлив опит, който леко нормализира психо атмосферата. Последва втори опит- сполучлив. Такова летене не съм имал- чисто панорамно, стационарно. Пробивах от време на времес по 1м/мин. Достигнах височина до около 300 м над старта и толкова напред. Радвам се, че Христина не бързаше да кацаме и това ме успокои. Дадох и малко да поуправлява,  поприказвахме си, попях си и се наслаждавах на гледката от високо. След около 40 мин висене започнах да пробивам, но и да губя височина. В същото време започна да обръща ЮЗ. Започнахме да летим на височина не повече от кулата. Първоначално мислех от съображения за сигурност да кацна на триъгълника. Наблюдавах кацането на Вальо и Манчо и бях убеден, че там е правилното място. Но с отслабване на поддръжката отслабна и тази ми мисъл. Направих няколко пробни захода откъм кулата и затвърдих решението си.  Кацнахме меко на старта и нали съм с жена, като погасях крилото се отъркаляхме в тревата. Получи се хубав едночасов полет. 

Благодаря на Юрката и Хаджията за помощта при излитането и на Иво от Т-ще при кацането.


6.04.

07 April 2016 - 07:43 AM

След работа видях три крила на склона, които бързо набраха височина. Това автоматично "умножи по нула" всичките ми задачи и се качих на Ю-старт. Там бяха колите на Боне, Манчо и Юри.  Беше много слабо и се канех вече да си тръгна, когато усетих леко поривче. Върнах се и се позаседях. Марашкият язовир леко започна да се накъдря. Същото започна да се получава с езерото и дибичкия. И на старта леко засили и реших, че това ще е достатъчно да постържа малко. Рекордно бързо се приготвих и излетях. Бавно започнах да набирам височина, но повече от две кули неможах. Реших да пробвам да се поразходя до сметището, но вятърът все повече се обръщаше от Юг и още в началото на дивдядовския склон започнах да потъвам и веднага обърнах обратно. Върнах се под вилата на нивото на каменната кула. Започнаха молитвите и извадих ноктите да драпам нагоре. след 3-4 тигела слабо, но все пак тръгнах нагоре. Успях да се извадя пак на две кули и се замотах на тази височина. Боне и Манчо дойдоха да си вземат колите. Остана само тази на Юри. После реших да се полюлям. С няколко маха свалих височина до старта, но после трудно се издигнах на нивото на кулата. Съжалих за загубената височина. Реших да кацам вече. Мислих си, че няма да е никакъв проблем. Отидох над старта и започнах с ески да се снишавам. Но уж не пробивах, а на 4-5 м тръгнах напред и пропуснах. Върнах се на нивото на парапета и реших да кацам на скалата пред него. Въпреки спирането, пропуснах и този момент. Реших да потретя, но само крилото бе на мисочината на скалната площадка. Направих 4-5 тигела, но по-високо не се издигнах. Не мога да повярвам! Удавих сде за всички срамоти на света и Вселената. Кацнах на триъгълника. Голям резил и урок. Не съм доволен. Не можах да се разтоваря.

Благодаря на Краси и жена му, че ми свалиха колата. 

После помогнах на Юри да си вземе колата. Той кацнал до Развигорово. 


3.04.

04 April 2016 - 10:37 AM

Към 17 часа се въщах от Пловдив и гледам, летят 10 крила. Видях тандема да каца на триъгълника и направо отидох там. Марти и Таня тъкмо се чудеха как да се качат горе за да си вземат колата. Взех ги и отидохме до нас  да си взема крилото и да се преоблека. Взех си НОВА-та. Отидохме на ЮИ-старт. Излетях от втори опит. Марти и Таня свалиха колите и моята я оставиха до нас. Целта беше да кацна на уч. стадион и пеша да се прибера. Така и стана. След половин часово самотно летене, пеене и фейкане, забелазах, че големите бръчки на езерото се поизгладиха и височината ми се стопяваше. Рекох си, сега е момента, и тръгнах. Над стадиона дойдох на голяма височина и използвах времето на спускане за преценка на условията при самото кацане. Там не могат да се правят грешки. Трябва да се имат предвит силата на вятъра, за да се стигне до поляната; възможността роторът да те стовари предварително на дърветата или на покривите на сградите. Абе, иска се добра концентрация. Освен това, още се пълня с адреналин, като летя над града. Не мога да преодолея напълно спомена от преживяното. Накрая всичко мина перфектно. Божидар ме видял и ме отзова да ходя да ритаме топка. Така и стана. Скатах и веднага отидох при него. 

Направих три неща за първи път тази година - първи полет с НОВА-та; първо излитане от ЮИ-я старт и първо кацане на уч. стадион.