[Desi]

С пожелание да се гледа само на снимка !!!

[Доктора]

Сигурно се чудите каква пък връзка има тая свиня с последната задача от състезанието.
Ми ето каква (кратък разказ с картинки):

http://picasaweb.goo...435945853865010

Та кацам аз на въпросната полянка и установявам, че всичко е мокро и скоро е валяло.
Въпросната нула е била единствената ми възможност да се добера до финала и аз от лакомия
съм я прецакал.
Мястото където съм кацнал е много голямо, но навсякъде заобградено от гора.
Събирам крилото и се настройвам психически за ходене с тежката раница на гръб.
Не щеш ли, почти над главата ми на 300 метра височина прелита Даниел. Става ми ясно, че той ще е първи
в крайното класиране. А можех да си прелетя гората и да кацна при него.
Преглътнах и тази си грешка, скатах и полека лека по напъствията на Деси се насочих на запад
към най-близкото село.

Вървя си през гората и си намерих пътечка. Широчка, но със странни клони през нея и стъпки на прасета.
Не се притесних особенно. Все пак гора е и то дъбова.
След половин километър по пътеката следите стават прекалено много и забелязвам постройки на края на пътеката.
Стори ми се странно в самата гора, но като го наближих разбрах, че това са кошари за диви прасета с хранилки и корита
за вода.
Човешки стъпки нямаше, само свински. Чу се зпращяване на клони. Реших, че е човек и извиках, но никой не ми отговори.
Тогава осъзнах, че съм кацнал в развъдник за диви прасета и страха започна да ме полазва по гърба и раменете.

Тръгнах обратно с бърза крачка да се отдалечавам от покоите им.
На едно от разклоненията на пътеката чух пукот от счупени съчки и ситни
и бързи стъпки. Хвърлих раницата на земята и се насочих към пъровото дърво.
Качих се за секунда. Глигана профуча като торпила под мен и блъсна раницата.
Почна да я души и да квичи.
Явно екипировката ми не му хареса, побутна я още веднъж и бързо се отдалечи.

Останах на дървото близо 5 минути и трескаво мислех какво да правя. От горе видях, че прасета има почти навсякъде. Чудно как не ги бях забелязал
досега. Вярно, че бех вървял малко, но жегата ми беше притъпила възприятията.

Скочих от дървото и потърсих дебел клон. После се отказах от идеята да се боря с диви прасета и избрах друга тактика.
Сложих раницата на гръб и си набелязах ниско дърво, на което мога бързо да се кача.
Почти на бегом до него, оглеждам се на всички страни, после следващото дърво и така 2 км.
Деси ми помагаше с напътствия през цялото време за което много й благодаря. Страха и адреналина свършиха чудеса.
Толкова бързо не съм пробягвал 2 км и без раница, камо ли с 30 кг на гърба.
Блъскането с клон по земята ги плашеше и се държаха на разстояние. Добре, че дървета имаше
в изобилие. Слава богу не ми се наложи втори път да се катеря.

Когато излязох на пътя не можех да си кажа името от умора.
Това ми беше най-голямата награда за състезанието.
Тоя асфалтов път. Далече от дивите прасета.

Така, че вижте добре последната снимка с поляната.
Да не се излъже някой да каца там, че може и да няма моя късмет.

После разбрах, че това било ловно стопанство и развъдник, където глиганите не били толкова много,
но в съседната гора имало развъдник, дето стопаните ходели с газка да хранят зверовете и никой не смеел
да стъпи на земята. Ако нещо се разваляло по камиона, викали друг да се прехвърлят в него, но никога не тръгвали пеш.

Такива ми ти работи. Тоя полет ще го помня много дълго. От лакомия какви бели стават. Прелети си гората, кацни си от другата страна,
че ще повървиш малко през нивите, голяма работа. Ама аз не, да се вадя, да финиширам. На ти сега финал - дивите прасета и на 15 точки зад първия,
няккви си 800 метра.

Иначе като махнем лошото остава веселия спомен.

[Jiro]

Страшно приклиючение , в истинския смисъл на думата
добре че си се измъкнал без повреди
иначе страхотно документиране на полетите
благодарско

[Димитър Илиев]

Накарай Венци от Бургас да те научи да квичиш, той му разбира.